Болката е един от най-честите симптоми на заболяванията в аналната област, който много често влошава значително качеството на живота на пациентите. Тя може да има различен характер и продължителност. Може да е самостоятелен симптом или да е свързана с други симптоми - кървене, патологична секреция.

• Може да е остра, „режеща” , свързана с акта на дефекация и да продължава от минути до часове. Може да е свързана с оскъдно кървене. Такава е обикновено болката при аналната фисура. Подобна може да бъде болката при Herpes simplex- инфекцията.
• Може да е тъпа, неопределена, обикновено свързана с наличието на хемороиди. При хемороидалната болест болката, обаче, може да е и много силна при „заклещване” или тромбоза на хемороидален възел.
• Може да е силна, пулсираща, свързана с втрисане и подуване и зачервяване около ануса при перианалните абсцеси.
• Може да е във вид на силно болезнен спазъм в дълбочина на ануса при т.нар. Proctalgia fugax
• Болка към опашната кост при т.нар. кокцигодиния
• Болка при травми в аналната област или ануса
• Болки може да има при възпалителни заболявания на червата - болест на Крон, улцерозен колит

Кръвта в изпражненията е най-тревожният симптом, който кара пациента да потърси лекарска помощ и във всеки случай изисква пълно изследване на дебелото черво. Кървенето може да е явно или скрито (окултно). Може да бъде следа от ясна кръв върху тоалетна хартия, кръв върху изпражненията, кръв и кръвни съсиреци, омесени в изпражненията, изпражнения с черен като катран цвят. Причините за стомашно-чревно кървене могат да бъдат:

• хемороиди - може да се появи малко количество прясна червена кръв върху тоалетна хартия или върху изпражненията, а понякога и значително ректално кървене.
• анална фисура - малко количество прясна червена кръв върху тоалетна хартия или върху изпражненията, придружена с много силна болка, продължаваща от минути до часове.
• дивертикули на дебелото черво - обикновено безболезнено кървене с тъмна кръв, омесена с изпражненията, обикновено отзвучава спонтанно
• съдови малформации - множество съдови аномалии, най-често в дясната страна на дебелото черво - обикновено кръвта е тъмна, може да има съсиреци
• доброкачествени и злокачествени тумори на дебелото черво. По-чести са полипите, особено след 50-годишна възраст, обикновено има незначително количество кръв и оцветяването зависи от местоположението на тумора
• възпалителни заболявания на червата - най-често кръвта е примесена със слуз
• бактериални инфекции на храносмилателния тракт - редки изпражнения с примес на кръв
• след лъчетерапия – може да има кървене и без изхождане

• промяна в режима на дефекация;
• внезапни, болезнени напъни за изхождане;
• загуба на тегло;
• повишена температура;
• замаяност, загуба на съзнание;
• предшестващи ендоскопски процедури (напр. скорошна полипектомия);
• предшестващи операции на дебелото черво;
• предшестваща лъчетерапия;
• използване на антикоагуланти (лекарства за намаляване на съсирването на кръвта);
• използване на противовъзпалителни лекарства;
• съпътстващи заболявания на сърцето, бъбреците, черния дроб, ревматични болести.

Епидемиологичните данни показват, че 10 до 20 % от населението страда от запек. Запекът се появява, когато времето, необходимо на храната да премине през храносмилателния тракт, се удължава и изхожданията са по-рядко от веднъж на 3 дни. Изпражненията стават твърди, има усещане за непълно изпразване на червата. Честотата на запека се увеличава с възрастта. След 65-годишна възраст тя се увеличава значително. Запекът е по-често при жените, отколкото при мъжете. Смята се, че за жените са нормални не по-рядко от 3 изхождания на седмица, а за мъжете - 5. Запекът в напреднала възраст може да бъде причинен от различни фактори. Те са свързани основно с по-малка физическа активност, но това не е единствената причина. При възрастните хора еластичността на ректалната стена намалява, настъпва релаксация на тъканите, което също затруднява дефекацията. Причините за запека включват също лоши хранителни навици, т.е. ядене на храни с малко количество фибри и недостатъчен прием на течности. Запекът в напреднала възраст може да бъде причинен от различни заболявания, например неврологични заболявания (болест на Паркинсон, сенилна деменция, болест на Алцхаймер) и ендокринни заболявания (хипотиреоидизъм, хиперпаратиреоидизъм). Възрастните хора често приемат лекарства, които потискат чревната подвижност, като: антидепресанти, антиалергични средства, наркотични аналгетици (морфин, кодеин), някои антихипертензивни средства, диуретици. При възрастните хора често се образуват в дебелото черво т. тар. „фекални камъни” (фекаломи) или „кози изпражнения” (скибали) - това са плътни, много сухи и твърди изпражнения. Фекаломите се появяват, когато приемът на течности е недостатъчен и водното съдържание в изпражненията е много ниско. Ако към това се присъедини и забавената чревна перисталтика, сухите фекални маси могат да запушат червата и в крайни случаи да доведат до чревна непроходимост и нужда от лечение в болница. Преди да започнете да лекувате запека с диета и лекарства, винаги трябва да се изключи наличието на механично препятствие в червата, което може да е доброкачествен или злокачествен тумор. Ако запекът се появи внезапно, трябва да се търси органична причина. При тези състояния запекът често се редува с диария. Това е т.нар. парадоксална диария, която може да е симптом на колоректален рак.

Лечението на запека при възрастни хора се основава на промяна на диетата и начина на живот. Препоръчва се консумацията на храни с високо съдържание на фибри и увеличаване на количеството течности (особено вода) в диетата. По-възрастните хора обикновено пият твърде малко течности. Препоръката за пиене на 1,5-2 литра вода на ден често води до изчезването на запека. Съставът на диетата трябва да включва пшеничени храни, ориз, пълнозърнест хляб, трици, сурови зеленчуци и плодове. Полезно е да се храните по едно и също време на деня, което позволява да се създадат условни рефлекси в червата, благоприятстващи за редовното им движение. В ежедневното меню можете да включите и няколко супени лъжици пшенични трици, овесени ядки, консумацията на ябълки, сушени сливи и кайсии също дава добри резултати.

Изпълнение на гимнастически упражнения ежедневно и увеличаване на физическата активност чрез разходки стимулира перисталтиката.

Режимът на дефекация също е много важен фактор. Ходенето по едно и също време по голяма нужда „приучава” червата към правилно движение. При наличие на позив за дефекация, се опитайте „да не изпуснете момента”, защото отлагането на изхождането спомага за потискане на рефлекса за дефекация, а оттам и спомага за забавянето на моториката на червата.

Избягвайте тютюнопушенето и пиенето на алкохол.

Когато промяната в хранителните навици не доведе до очакваните резултати, става необходимо да се използват слабителни средства. Лекарствата против запек се разделят на:

• увеличаващи масата на изпражненията, главно въз основа на абсорбция на вода (например препарати от трици, псилиум),
• омекотяващи изпражненията (например парафиново масло)
• осмотични (например полигликол, лактулоза). След приема на тези лекарства осмотичното налягане в червата се увеличава, водата навлиза в червата, обемът на изпражненията се увеличава и консистенцията им става по-мека.

Диарията е по-голям брой изпражнения с рядка консистенция и по-голям обем, придружен от усещане за внезапен позив и невъзможност за задържане на дефекацията. Нормалната честота на изхождане е индивидуална особеност и варира в широк диапазон - между 3 пъти седмично до 3 пъти на ден.

• инфекциозни заболявания на лигавицата на тънките и дебелите черва (бактериални, вирусни, паразитни и други);
• заболявания на панкреаса (хронично възпаление, рак, кистозна фиброза);
• следоперативни синдроми;
• дефицит на някои ензими (лактоза, захароза, малтоза);
• злоупотреба с лаксативи;
• колоректален рак;
• възпалително заболяване на червата (улцерозен колит, болест на Крон);
• диария на пътуващите;
• синдром на раздразненото черво;
• анална болест (хемороиди, анална фисура, перианална фистула).

Появата на секреция и зацапване на бельото е чест симптом при заболяванията на ануса, дебелото и правото черво. Секрецията може да е:

• кръвениста течност или ясна кръв – при фисури, хемороиди, полипи на дебелото черво, възпалителни заболявания на червото (хроничен улцеро-хеморагичен колит), нараняване от чужди тела в изпражненията и ректума, хронични фистули.
• слузеста секреция- желеобразна материя с белезникав или жълтеникав цвят. В червата нормално има малко количество слуз, която смазва фекалиите, но когато е обилна, обикновено е придружена от други симптоми- болки в корема, подуване, промяна в ритъма на дефекация. Среща се при инфекциозни и паразитни инфекции на червата, Синдрома на раздразненото черво, хроничен улцеро-хеморагичен колит, проктит, рак на дебелото черво, полипи на дебелото черво, дивертикулоза, запек, хронична фисура, възпалени хемороиди.
• гноевидна секреция- гнойта е възпалителна течност, която се образува в тялото при възпалителни процеси, обикновено бактериални инфекции. Може да е с белезникав, жълтеникав, зеленикав, кафеникав цвят в зависимост от бактериалния причинител. Може да няма миризма, но може и да е зловонна. Съдържа клетки на възпалението- левкоцити, мъртви бактерии и клетки. Чест симптом е при анален абсцес, колоректални карциноми в разпад, болест на Крон, улцерозен колит, дивертикулит, апендикуларен абсцес, тазов абсцес, синдром на раздразненото черво, анална фисура, цьолиакия, инфекциозни и паразитни заболявания на червата.