Перианалният абсцес (или oстрият парапроктит) представлява остър гноен процес, започващ в аналните жлези в края на дебелото черво и разпространяващ се в околните рехави тъкани. Образува се кухина, пълна с гной в близост до ануса, свързана със съответната анална жлеза. Перианалните абсцеси са чести заболявания и обикновено започват да се появяват след 20-годишната възраст. Срещат се два пъти по-често при мъжете. Благоприятна почва за развитие на перианалните абсцеси са хемороидите, аналните фисури, проктитът, чуждите тела в ануса, хроничният язвен колит, болестта на Крон и др. Хроничната травма на ректума (напр. от твърди фекалии при запек), повишената септичност на фекалиите, различни заболявания на дебелото черво и някои анатомични особености допринасят за навлизане на фекалии през каналчетата на аналните жлези и развитието на гноен възпалителен процес в тях. Този процес от своя страна предизвиква оток на каналчетата и тяхното запушване, при което се образува абсцес в жлезата и неговото нарастване за сметка на рехавата околна тъкан. Оттам болестта може да се разпространи навътре покрай червото или навън към кожата. При някои случаи абсцесът се отваря сам и се появява вътрешна фистула към червото или перианална фистула на кожата. Симптомите зависят от стадия на болестта и локализацията на абсцеса.

Класификация

• Подкожен абсцес. При тази форма абсцесът се развива подкожно, в близост до ануса. Основната проява е бързо нарастваща болка в ануса и около ануса, която постепенно придобива пулсиращ характер. Усилва се при движение, дефекация и кашлица. Температурата се повишава до 38-39°С с втрисане. Появява се окръглена подутина със зачервяване на кожата, която бързо нараства. В началото подутината е плътна, а с напредването на възпалението постепенно омеква.
• Субмукозен абсцес. Това е най-леката форма. Развива се под лигавицата на ректума и обикновено няма външни белези на възпаление. Болката е по-слаба и е локализирана само в ректума, температурата е 37-37,5°С. Обикновено след 6-7 дни абсцесът се отваря спонтанно в червото. Това може да стане и в момента на прегледа.
• Междусфинктерен абсцес. Локализиран е в пространството между сфинктерите. Характеризира се с болка в ректума и перинеума при сядане и дефекация, повишена температура до 37,5-38 °С, втрисане, поява на болезнена подутина в близост до ануса със зачервена кожа.
• Исхио-ректален абсцес. Той се развива в рехавото пространство между ректума и седалищната кост. Протича остро и тежко. Започва с постепенно засилващи се тъпи, недобре локализирани болки в тазовото дъно, около ануса или дълбоко в таза, които се усилват при дефекация. Температурата се повишава до 38°С и повече, има втрисане. Нарушава се общото състояние на болните, те са отпаднали, нямат апетит, има нарушение на съня. Само клиничният преглед от хирург ще постави диагнозата.
• Пелвио-ректален абсцес. Това е най-тежката форма на острия парапроктит. Развива се в рехавото параректално пространство, между ректума, леваторния мускул и тазовия перитонеум. Започва с общи признаци - повишена температура, втрисане, главоболие, болки в ставите. След 2-3 дни се появяват болки и тежест ниско в таза и ректума, които се усилват при дефекация и движение. Често има парене при уриниране. Постепенно състоянието на болните се влошава. Болките в таза и правото черво се засилват, температурата се повишава до 39-40°С, развива се тежка интоксикация. Появява се запек, болните имат болезнени позиви за дефекация и накрая процесът пробива към ректума. Ако абсцесът се разпространи навън към кожата, може да се появят подуване и зачервяване на кожата около ануса или към глутеуса.
  

Диагноза

Диагнозата на перианалните абсцеси обикновено не представлява трудност за хирурзите. Винаги се прави дигитален преглед на ректума, а в някои случаи при високите пелвио-ректални абсцеси може да се направи ректоскопия, ехография или скенер на таза.

Лечение

Лечението на перианалните абсцеси е само хирургично. Обикновено операцията се прави с обща анестезия. Целта е да се отвори абсцеса, да се евакуира цялото количество гной, да се промие и дезинфекцира кухината и да се дренира. По възможност се установява и вътрешния отвор на абсцеса в червото, откъдето е тръгнала инфекцията. Прилагат се антибиотици венозно и през устата. Понякога след лечението на острия парапроктит остава фистула.