Перианалната фистула представлява малък канал между края на правото черво и кожата в близост до ануса. Обикновено тя е резултат от инфекция, причиняваща събиране на гной (абсцес) в тъканите около ануса, т.нар. перианален абсцес.

В повечето случаи лечението е хирургично.

Причини за появата на анални фистули

Повечето анални фистули се развиват след перианален абсцес. При непълно излекуване на този абсцес, обикновено остава малко отворче, през което периодично изтича гной, мръсна кръв и зловонни секрети.

По-редки причини за анални фистули са:

• болест на Крон - тежко хронично възпалително заболяване на червата;
• дивертикулит - инфекция на малки торбовидни разширения в стената на дебелото черво;
• хидрозаденит - хронично инфекциозно заболяване на кожата, което засяга потните жлези и причинява трудно лечими абсцеси;
• инфекция с туберкулоза или СПИН;
• усложнение на операции в близост до ануса.

Симптоми

• наличие на малко отворче или вдлъбнатина в близост до ануса, от което периодично се отделя миризлив секрет;
• дразнене и сърбеж на кожата около ануса;
• периодична поява на болка около ануса, която може да бъде по-сериозна при сядане, клякане, изхождане по голяма нужда или кашляне;
• секретиране на гной или кръв при изхождане по голяма нужда;
• подуване и зачервяване около ануса, както и повишаване на телесната температура при ново развитие на абсцес;
• в редки случаи може да има незадържане на газове и фекалии.

Прегледът обикновено включва:

• оглед на зоната около ануса;
• изследване с пръст на ануса и правото черво;
• ректоскопия - оглеждане със специален уред на правото черво;
• за уточняване и прецизиране на диагнозата понякога се налагат допълнителни инструментални методи като ехография, фистулография, ядрено-магнитен резонанс или компютърна томография.

Лечение

Лечението на аналните фистули обикновено е оперативно, тъй като много рядко се излекуват спонтанно. Всички процедури имат различни ползи и рискове, които могат да се обсъдят с хирурга. Операциите се правят с обща, спинална или по-рядко с местна анестезия. Обикновено престоят на пациента в болницата е два дни, но при нужда този срок може да се удължи. Целта на операцията е да се излекува фистулата, като същевременно се избягва увреждане на сфинктерите - мускулите, които затварят ануса, което би могло да доведе до загуба на контрол върху задържането на газовете и изпражненията. Оперативният метод зависи от позицията на фистулата спрямо ануса и сфинктерите, срока на образуването й, наличието на разклонения и придружаващите заболявания. Основните оперативни методи включват:

• фистулотомия - процедура, която включва отваряне по цялата дължина на фистулата и оставянето й да заздравее вторично. Обикновено този метод е подходящ за фистули, които не преминават през сфинктерите или минават през малка част от тях, тъй като рискът от инконтиненция в тези случаи е най-нисък.
• фистулектомия - изрязване на цялата фистула и зашиването на дефекта изцяло или по-често частично. Дефектът в червото се затваря понякога с използване на ламбо („кръпка”) от лигавицата на червото.
• сетонни процедури - използва се в случаите, когато рискът от инконтиненция се счита за твърде висок. Техниката включва поставяне във фистулата на сноп от хирургични конци, наречена сетон, който остава там няколко седмици. Това, от една страна поддържа фистулата отворена и дава възможност на секретите да изтичат навън, а от друга помага на фистулата да „узрее”, да се уплътни и я подготвя за извършване на допълнителни процедури за лечението й. Има и т. нар. лигатурен метод със сетон, при който във фистулата се поставят няколко конеца, които периодично се затягат и по този начин фистулата бавно прорязва и отпада. Със същата идея се използва и ластик през фистулата, който постепенно прерязва тъканите пред фистулата и така я ликвидира.
• ендоскопска аблация - във фистулата се поставя специален ендоскоп (тънка тръбичка с камера на края) и фистулния ход се изгаря със специален електрод.
• лазерна аблация - използва се лазерен лъч за изгаряне на фистулния ход.
• запечатване с фибриново лепило - използва се специално лепило за запечатване на фистулата. Успехът на този метод е много нисък - около 10%
• използване на биоразградими „тапи” - сравнително нов метод, при който се използват специални конусовидни запушалки, които се поставят във фистулния ход. Все още няма натрупан голям опит с това лечение.

Рискове от операциите на анална фистула

Както всеки тип лечение, лечението на анални фистули носи редица рискове. Нивото на риска ще зависи както от причината за фистулата, така и от фактори като мястото, където се намира фистулата, продължителността на заболяването, наличието на допълнителни канали, придружаващи заболявания, напр. диабет и др.

Основните рискове са:

• инфекция - за профилактика на това усложнение обикновено се прилагат антибиотици
• рецидив на фистулата - понякога фистулата може да се появи пак, въпреки операцията
• инконтиненция (изпускане) на газове и изпражнения - това е потенциален риск при повечето видове лечение на анална фистула, въпреки ще бъдат положени всички усилия за нейното предотвратяване. Обикновено е временна. Тежката инконтиненция е рядка.